НАРОДНИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ

Ако сърце дава, а ръка не дава, нищо не става.


Ако не посееш, няма да пожънеш.



Бащина поука - синова сполука.

Без труд почивката не е сладка.

Бистра водица, мирна главица.

Бързата работа - срам за майстора.

В каквото хоро се хванеш, такава игра ще играеш.

Внужда се другар познава.

Вместо вежди да направи, очи извади.

Главата се цени по езика.

Гладна кокошка, просо сънува.

Гладна мечка, хоро не играе.

Ден година храни.

Днешната работа не я оставяй за утре.

Добра дума, железни врата отваря.

Дето старо се не почита, там за добро недей


пита.

Дълбока рана заздравява, тежка дума не се

забравя.



Един камък зид не става.

Една лястовица пролет не прави.

Езикът кости няма, а кости троши.

Едно слово не е книга, една книга не е слово.

Живот се с пари не купува.

Живее като котката с кучето.

За вълка приказват, и вълкът в кошарата.

Залудо ходи, залудо не седи.

Заровените въглени повече парят.

За лудото не питай, то само се издава.

И агнето здраво, и вълкът сит.

И думай, и за после мисли.

Има за дума, няма за ума.

Имане без труд лесно се пилей.

Искаш голяма лъжица, вземи и голяма мотика.



Каквото ръчици работили, това снажица носила.

Каквото надробиш, такова ще сърбаш.

Каквото повикало, такова се отзовало.

Камъкът на мястото си тежи.

Капка по капка, вир се събира.

Който не работи, не трябва да яде.



Лете без аба, зиме без торба не ходи.

Лоша дума от лошо сърце излиза.

Лице невиждано, скоро се забравя.

Лъжа дружба не държи.



Малко говори, а много слушай.

Между два стола човек на земята пада.

Малкото камъче колата претуря.

Много думи малко пари струват.



На лъжата краката са къси.

На чужд гръб сто тояги са малко.

Не питай старо, ами патило.

Не хвали му хубост, а ум.

Никой не се е родил учен.



Облякъл се Илия, погледнал се - пак у тия.

Око да види и ръка да пипне.

Остра дума в сърцето влиза.

От инат няма по-лош занаят.



Парен каша духа.

По-добре късно, отколкото никога.

По дрехите го посрещат, по ума го изпровождат.

По-старо е утрото от вечерта.

Приятел в неволя се познава.



Работата краси човека, мързелът го грози.

Работата на ум учи.

Работи и не проси.



Само младото дърво се превива.

Сговор къща не събаря.

Сговорна дружина, планина повдига.

Сит на гладен не вярва.

Срамът се с вода не измива.



Тебе думам, дъще, сещай се снахо.

Тебе лъжа - мене истина.



Ум и разум с пари се не купуват.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.



Хубавата дреха не прави хубав човека.

Хубавият кон и под съдран чул се познава.



Човек знае и две, и двеста.

Човек се учи, докато е жив, и пак остава ненаучен.

Четири очи от две по-добре виждат.



Що излиза от устата, то било и в мисълта.

Що търсил, това и намерил.



Юнак без рана не може.

Юнак над юнаци е онзи, който го надвил, а не, който се хвали.

Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.



Ябълката не пада далеч от дънера си.

Ясно небе, голям студ.

Яде като мечка, а работи като с клечка